Сливане на Deutsche Bank и Commerzbank: Брак по сметка
Когато Йозеф Акерман показа финансовите резултати на Deutsche Bank през февруари 2008 година, той получи двойни овации: На първо място, това бе 60-ият рожден ден на шефа на банката, а въпреки това той съумя да се похвали с рекордна облага за миналата година: 6,5 милиарда евро.
Толкова доста нито една немска банка не бе печелила до този миг, и то макар обстоятелството, че международната финансова рецесия към този момент беше раздрусала първите кредитори.
„ Много съм удовлетворен, че господин Акерман показа отличен годишен финансов доклад ", похвали го тогавашният федерален министър на финансите Пеер Щайнбрюк. А профилираната медия Börsenzeitung означи още един връх: „ Най-голямата банка в света е във Франкфурт - това към този момент е нещо ".Днес обаче Deutsche Bank е единствено бледа сянка на предходния колос от предишното - и освен поради финансовата рецесия, разяснява в собствен разбор Der Spiegel. Години на лошо управление ѝ донесоха загуби за милиарди евро. Много от вложителите изгубиха убеденост, а цената на акциите се срина с повече от 80% от оня февруари. А най-големите банки в света в този момент наподобяват на светлинни години пред немската банка.
Втората по величина немска банка – Commerzbank, не се оправя доста по-добре. В края на 2008 година тя даже трябваше да бъде избавена благодарение на милиарди евро от немската страна, а през днешния ден се движи в посока на своята маловажност. В края на септември тя даже ще би трябвало да напусне показателя Dax, като публично към този момент няма да принадлежи към 30-те най-големи компании в страната.
Падението на в миналото гордите немски банки е трагично - и в това време засилва политиците. След като в продължение на години федералното държавно управление в Берлин използваше всяка опция, с цел да покаже по какъв начин не му пука за ориста на банкерите и банките, в този момент то явно се завръща към индустриалната политика от избран тип.
Вицеканцлерът Олаф Шолц наподобява изключително зает в тематиката. За голяма икономика като немската би било сериозен проблем, че локалните банки „ не разполагат с нужния размер за подкрепяне на предприятията ", се оплака неотдавна Шолц, който е и финансов министър. И даде обещание помощ.
Думите му откриха сериозен отклик и укрепиха спекулациите, които витаят от месеци, че Deutsche Bank и Commerzbank може да се слеят.
Идеята има доста поддръжници. Според информация на Spiegel освен федералното държавно управление може да си показа възможното обединение на двете огромни банки. Висшите мениджъри на двете финансови институции към Кристиан Зевинг и Мартин Цилке са изцяло отворени към сходен вид.
„ Цилке избира това да стане по-скоро през днешния ден, в сравнение с на следващия ден ", споделя вътрешен източник, който е осведомен с диалозите. Зевинг, въпреки това, е декларирал, че сходно обединение не би представлявало проблем през идващите 18 месеца. Първо трябвало да се обясни към момента непълната интеграция на Postbank, която Deutsche Bank погълна в разгара на финансовата рецесия, а в този момент най-накрая желае да приобщи изцяло към групата. Освен това е в ход стратегия за понижаване на разноските, която би трябвало да укрепи банката. Едва по-късно тя би била подготвена за вероятно обединение.
И двете банки не са коментирали тематиката пред Spiegel.
Плановете за обединение следват по-скоро страха, в сравнение с пристрастеността. Сами нито Deutsche Bank, нито Commerzbank наподобява може да оцелеят в дълготраен проект. Въпреки че Commerzbank непрекъснато набира нови клиенти, тя печели скромни пари. За цялата 2017 година облагата е единствено 176 млн. евро. За първата половина на 2018 година тя възлиза на 500 млн. евро, само че вложителите не демонстрираха да са впечатлени.
Deutsche Bank, въпреки това, е в стратегически капан: капиталовото банкиране, което преди този момент носеше на групата високи облаги, просто не сработва след финансовата рецесия. А в частния и корпоративния бизнес банката чисто и просто е прекомерно слаба.
Освен това и двете банки изпитват боязън от задгранично усвояване. В случая с Commerzbank се загатват имената на френската огромна банка BNP Paribas, както и италианската Unicredit. При Deutsche Bank има спекулации за интерес от страна на швейцарската UBS, само че умел капиталов банкер отхвърля това. „ В момента няма вероятности за Deutsche Bank ", споделя той. Никой не желае да придобие банката с всичките ѝ проблеми, разяснява той.
Но има и още едно терзание, обвързвано с възможното обединение на Commerzbank и Deutsche Bank. Може ли в действителност от двама заболели да стане един здрав?
Много специалисти се съмняват. „ Този развой е доста безценен и скучен ", споделя Изабел Шнабел, професор по икономика на финансовите пазари към университета в Бон. „ А изгодата е несигурна ".
Шнабел също счита, че е рисковано, в случай че банките станат прекомерно огромни. Защото, в случай че подобен великански институт попадне в усложнение, „ ще бъде застрашена систематичната непоклатимост ". Много поздрави от финансовата рецесия, скъпи финансисти!
С общ баланс от 1,9 трлн. евро слятата Deutsche-Commerzbank би била третата по величина банка в Европа след английската HSBC и френската BNP Paribas. Заедно, новата банка ще има близо 145 000 чиновници, доста от позициите обаче ще изчезнат в границите на едно такова обединение.
Аргументът за сливането постоянно е бил смисъла, които имат банките за немските компании. Само огромна, дейна в международен мащаб финансова институция би могла да помогне на локалната промишленост да се уголемява в чужбина. " Нуждаем се от мощна банка в Германия ", споделя бранител на сливането от политическата сцена на Берлин, който не желае да бъде назван. " Помислете какво ще стане, в случай че Европа се разпадне? ".
Шнабел гледа на това от различен ъгъл. „ Защо политиката желае да построи народен първенец? ", пита тя. „ Защо не може да бъде европейска банка? " За да получим общоевропейски банков пазар, се нуждаем от трансгранични сливания, а не от немски, разяснява тя.
Без значение какво ще се случи, федералното държавно управление ще може да има думата. Дори и поради една-единствена причина - федералното държавно управление към момента държи 15% от Commerzbank – завещание от финансовата рецесия.
Все отново има дребна измама: така като цената на акциите на Commerzbank е ниска, федералното държавно управление евентуално ще реализира неприятна договорка, като продаде своя дял. За да се измъкне от инвестицията без загуба, Германия ще би трябвало да продаде каузи си на цена от минимум 18 евро на акция, предвиждат специалистите. Понастоящем акциите се котират на равнище от 8,37 евро.
По публикацията работиха: Бойчо Попов, редактор Виктория Тошкова
Толкова доста нито една немска банка не бе печелила до този миг, и то макар обстоятелството, че международната финансова рецесия към този момент беше раздрусала първите кредитори.
„ Много съм удовлетворен, че господин Акерман показа отличен годишен финансов доклад ", похвали го тогавашният федерален министър на финансите Пеер Щайнбрюк. А профилираната медия Börsenzeitung означи още един връх: „ Най-голямата банка в света е във Франкфурт - това към този момент е нещо ".Днес обаче Deutsche Bank е единствено бледа сянка на предходния колос от предишното - и освен поради финансовата рецесия, разяснява в собствен разбор Der Spiegel. Години на лошо управление ѝ донесоха загуби за милиарди евро. Много от вложителите изгубиха убеденост, а цената на акциите се срина с повече от 80% от оня февруари. А най-големите банки в света в този момент наподобяват на светлинни години пред немската банка.
Втората по величина немска банка – Commerzbank, не се оправя доста по-добре. В края на 2008 година тя даже трябваше да бъде избавена благодарение на милиарди евро от немската страна, а през днешния ден се движи в посока на своята маловажност. В края на септември тя даже ще би трябвало да напусне показателя Dax, като публично към този момент няма да принадлежи към 30-те най-големи компании в страната.
Падението на в миналото гордите немски банки е трагично - и в това време засилва политиците. След като в продължение на години федералното държавно управление в Берлин използваше всяка опция, с цел да покаже по какъв начин не му пука за ориста на банкерите и банките, в този момент то явно се завръща към индустриалната политика от избран тип.
Вицеканцлерът Олаф Шолц наподобява изключително зает в тематиката. За голяма икономика като немската би било сериозен проблем, че локалните банки „ не разполагат с нужния размер за подкрепяне на предприятията ", се оплака неотдавна Шолц, който е и финансов министър. И даде обещание помощ.
Думите му откриха сериозен отклик и укрепиха спекулациите, които витаят от месеци, че Deutsche Bank и Commerzbank може да се слеят.
Идеята има доста поддръжници. Според информация на Spiegel освен федералното държавно управление може да си показа възможното обединение на двете огромни банки. Висшите мениджъри на двете финансови институции към Кристиан Зевинг и Мартин Цилке са изцяло отворени към сходен вид.
„ Цилке избира това да стане по-скоро през днешния ден, в сравнение с на следващия ден ", споделя вътрешен източник, който е осведомен с диалозите. Зевинг, въпреки това, е декларирал, че сходно обединение не би представлявало проблем през идващите 18 месеца. Първо трябвало да се обясни към момента непълната интеграция на Postbank, която Deutsche Bank погълна в разгара на финансовата рецесия, а в този момент най-накрая желае да приобщи изцяло към групата. Освен това е в ход стратегия за понижаване на разноските, която би трябвало да укрепи банката. Едва по-късно тя би била подготвена за вероятно обединение.
И двете банки не са коментирали тематиката пред Spiegel.
Плановете за обединение следват по-скоро страха, в сравнение с пристрастеността. Сами нито Deutsche Bank, нито Commerzbank наподобява може да оцелеят в дълготраен проект. Въпреки че Commerzbank непрекъснато набира нови клиенти, тя печели скромни пари. За цялата 2017 година облагата е единствено 176 млн. евро. За първата половина на 2018 година тя възлиза на 500 млн. евро, само че вложителите не демонстрираха да са впечатлени.
Deutsche Bank, въпреки това, е в стратегически капан: капиталовото банкиране, което преди този момент носеше на групата високи облаги, просто не сработва след финансовата рецесия. А в частния и корпоративния бизнес банката чисто и просто е прекомерно слаба.
Освен това и двете банки изпитват боязън от задгранично усвояване. В случая с Commerzbank се загатват имената на френската огромна банка BNP Paribas, както и италианската Unicredit. При Deutsche Bank има спекулации за интерес от страна на швейцарската UBS, само че умел капиталов банкер отхвърля това. „ В момента няма вероятности за Deutsche Bank ", споделя той. Никой не желае да придобие банката с всичките ѝ проблеми, разяснява той.
Но има и още едно терзание, обвързвано с възможното обединение на Commerzbank и Deutsche Bank. Може ли в действителност от двама заболели да стане един здрав?
Много специалисти се съмняват. „ Този развой е доста безценен и скучен ", споделя Изабел Шнабел, професор по икономика на финансовите пазари към университета в Бон. „ А изгодата е несигурна ".
Шнабел също счита, че е рисковано, в случай че банките станат прекомерно огромни. Защото, в случай че подобен великански институт попадне в усложнение, „ ще бъде застрашена систематичната непоклатимост ". Много поздрави от финансовата рецесия, скъпи финансисти!
С общ баланс от 1,9 трлн. евро слятата Deutsche-Commerzbank би била третата по величина банка в Европа след английската HSBC и френската BNP Paribas. Заедно, новата банка ще има близо 145 000 чиновници, доста от позициите обаче ще изчезнат в границите на едно такова обединение.
Аргументът за сливането постоянно е бил смисъла, които имат банките за немските компании. Само огромна, дейна в международен мащаб финансова институция би могла да помогне на локалната промишленост да се уголемява в чужбина. " Нуждаем се от мощна банка в Германия ", споделя бранител на сливането от политическата сцена на Берлин, който не желае да бъде назван. " Помислете какво ще стане, в случай че Европа се разпадне? ".
Шнабел гледа на това от различен ъгъл. „ Защо политиката желае да построи народен първенец? ", пита тя. „ Защо не може да бъде европейска банка? " За да получим общоевропейски банков пазар, се нуждаем от трансгранични сливания, а не от немски, разяснява тя.
Без значение какво ще се случи, федералното държавно управление ще може да има думата. Дори и поради една-единствена причина - федералното държавно управление към момента държи 15% от Commerzbank – завещание от финансовата рецесия.
Все отново има дребна измама: така като цената на акциите на Commerzbank е ниска, федералното държавно управление евентуално ще реализира неприятна договорка, като продаде своя дял. За да се измъкне от инвестицията без загуба, Германия ще би трябвало да продаде каузи си на цена от минимум 18 евро на акция, предвиждат специалистите. Понастоящем акциите се котират на равнище от 8,37 евро.
По публикацията работиха: Бойчо Попов, редактор Виктория Тошкова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ